Научете се да не бъдете отличник, да не сте първи, да не побеждавате
Да си първенец – това е роля. Не изключително сложна за изиграване, тъй като в действителност просто би трябвало да си подобен, какъвто желаят да те виждат учителите, шефовете, командирите.
Но отличниците ще бъдат задминати от щастливите хора, тези, които са по-енергични и по-живи. Животът не учи на правила, а ни учи на това, че времето лети, камъкът тежи, а ти се променяш.
Детето, това е бъдещето и вие сте неговото първо ходило към живота, неговата батерия, неговата начална точка. Не му увесвайте тежести от непотребни и измислени детайлности.
Преподавам на студенти към този момент 15 години, което не е толкоз доста, само че виждам във възрастни хора децата, които са били, родителите, които са ги възпитавали, и съзнавам какъв брой е значимо да учим децата си на дизайн.
Под дизайн разбирам умеенето да мислиш за опциите. И при него не е задоволително да си първенец, а даже може да си двойкаджия, гамен и да се провалиш на тестванията, с цел да откриеш нещо ново.
Виждам доста възрастни, даже преподаватели, които в детството са научени да са “правилни ”, не са им разрешавали да трансформират нищо в стаите си, задоволявали са се с това, което са им давали.
Децата не би трябвало да се учат на независимост, това е техният натурален метод на мислене. И по тази причина:
– Разрешете на детето и му помогнете да размести мебелите в стаята си , както желае. В бъдеще то ще трансформира света и ще стане част от великия трансфер на хрумвания и правила.
– Покажете на детето, че и вие грешите , че има неща, които не умеете, само че се стараете и непрестанно учите нови неща, тъй като това ви доставя наслаждение.
– Хванете детето си за ръка и го заведете на работата си , покажете му професионалния си свят, бюрото, сътрудниците. Ако във вашата работа това е недопустимо – подайте си заявката за овакантяване, работите в среда на безсмислие и пустош.
– Влезте в света на детето си , седнете на пода в стаята му, попитайте го за рисунките му, за приятелите му. Легнете на пода, погледайте тавана дружно и разговаряйте. Ако детето към този момент е на 20 – отидете на някоя поляна и просто полежете безмълвно, гледайте небето. Така небето ще е към този момент ваше – на двамата – щом сте го споделили.
– Престанете да натрапвате своите триумфи на детето си . Ако сте дизайнер, не учете детето си да рисува. Ако сте музикант – да свири. Не е ясно какво е по-добро за вашия наследник или щерка – да стане вас или самия себе си. Но щастието е в ръцете на тези, които се занимават с нещо обичано, а не с нещо, което ненавиждат.
Животът е цялостен с условия, при които побеждават не първенците, не търпеливите, не отличниците, а щастливите неудачници, цялостни с очаквания и проекти по какъв начин да преобърнат упованията на хората към тях.
– Научете детето си да обича . Разкажете му за своята обич, по какъв начин сте срещнали татко му, по какъв начин сте видели майка му за първи път. Разкажете му, че от любовта боли, че би трябвало да се научим да прощаваме и отново да обичаме, макар неуспехите – това ще го научи да не се предава и пречупва в живота.
– Дайте на детето си торбичка с тебешири и го пуснете на площадката . Нека раздаде на другите деца и да рисува на асфалта, а вие, отдалече, от планетата на възрастните гледайте по какъв начин детето ви се оправя напълно единствено. Без вас, само че с вас наоколо.
Така то ще живее благополучен живот, от време на време ще гледа в небето, ще си спомня тебешира, бюрото, което единствено е местило в стаята си, по какъв начин е лежало на пода с баща си и е мечтало дружно с вас.
– Не искайте от детето си да е талант , не му натрапвайте познания, не го карайте да учи 5 езика. Наблюдавайте го по какъв начин се пробва да стигне книгата на горния ред на библиотеката и не му помагайте – дано се оправи единствено. Важното е да му предоставите тази библиотека.
– Научете се да не бъдете първенец , не сте първи, да не побеждавате.
Автор: Дмитрий Карпов
Материалът е възложен от издателство “Клевър Бук ” – дейни карти и книги за деца. Вижте повече тук: Cleverbook.net .
